7 янв. 2022 г., 18:16

Неизгарящият храст

624 0 4

Всред глутница от гласове безумни,

злоупотребили с поверената им власт

поробили мнозина с деяния абсурдни,

покой ми носи само Твоя нежен глас.

 

С Любов и Истина естествено разлива

в сърцето ми, безкрайната си светлина.

А свободата безпределно ми открива,

посоката и изхода от всяка тъмнина.

 

Всред глутница от гласове безумни,

злоупотребили с поверената им власт,

гласът Ти сочи път към гледка чудна –

отвежда ме до пламнал неизгарящ храст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...