7.01.2022 г., 18:16

Неизгарящият храст

622 0 4

Всред глутница от гласове безумни,

злоупотребили с поверената им власт

поробили мнозина с деяния абсурдни,

покой ми носи само Твоя нежен глас.

 

С Любов и Истина естествено разлива

в сърцето ми, безкрайната си светлина.

А свободата безпределно ми открива,

посоката и изхода от всяка тъмнина.

 

Всред глутница от гласове безумни,

злоупотребили с поверената им власт,

гласът Ти сочи път към гледка чудна –

отвежда ме до пламнал неизгарящ храст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...