9 июл. 2015 г., 20:37

Неизживян мой живот

653 0 6

Неизживян мой живот

 

Кога ли пак ще наминеш –

Неизживян мой живот,

в сънища необозрими

с непредвиден ход.

 

А изборите – пак са същите

и пропуските ми – уви,

във борбата за насъщния

разпиляха се безброй мечти.

 

Там някъде на кръстопътища -

си стоиш неизживян,

скрил моята безпътица

и страха неизвървян.

 

Ще те нося във отвъдното

и ще скърбя до края.

Можеше ли да те имам,

така и няма да узная.

 

botyo

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво стихотворение... отвътре дошло..
    изгубени в делника, изгубваме живота си...
    а той е може би - единствен..
    Бойко...
  • С Младен! Може би, истинският живот ни се иска да е бил друг, но съдбата решава! ПОздрав!
  • Тук прозира основната мисъл, че в отвъдното вероятно си даваме сметка
    за изживяния земен живот с костатацията, че бихме го живяли и по друг
    начин!Но за съжаление, тогава е вече късно, защото връщане назад няма.
    Поздравление за философската насоченост на творбата и я оценявам.
  • Докосващо...!!!
  • Никога не е късно!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...