9 jul 2015, 20:37

Неизживян мой живот

654 0 6

Неизживян мой живот

 

Кога ли пак ще наминеш –

Неизживян мой живот,

в сънища необозрими

с непредвиден ход.

 

А изборите – пак са същите

и пропуските ми – уви,

във борбата за насъщния

разпиляха се безброй мечти.

 

Там някъде на кръстопътища -

си стоиш неизживян,

скрил моята безпътица

и страха неизвървян.

 

Ще те нося във отвъдното

и ще скърбя до края.

Можеше ли да те имам,

така и няма да узная.

 

botyo

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво стихотворение... отвътре дошло..
    изгубени в делника, изгубваме живота си...
    а той е може би - единствен..
    Бойко...
  • С Младен! Може би, истинският живот ни се иска да е бил друг, но съдбата решава! ПОздрав!
  • Тук прозира основната мисъл, че в отвъдното вероятно си даваме сметка
    за изживяния земен живот с костатацията, че бихме го живяли и по друг
    начин!Но за съжаление, тогава е вече късно, защото връщане назад няма.
    Поздравление за философската насоченост на творбата и я оценявам.
  • Докосващо...!!!
  • Никога не е късно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...