botyo (Бойко Беров)
194 337
9.07.2015 г., 20:37 ч.

Неизживян мой живот 

  Поезия » Философска
521 0 6

Неизживян мой живот

 

Кога ли пак ще наминеш –

Неизживян мой живот,

в сънища необозрими

с непредвиден ход.

 

А изборите – пак са същите

и пропуските ми – уви,

във борбата за насъщния

разпиляха се безброй мечти.

 

Там някъде на кръстопътища -

си стоиш неизживян,

скрил моята безпътица

и страха неизвървян.

 

Ще те нося във отвъдното

и ще скърбя до края.

Можеше ли да те имам,

така и няма да узная.

 

botyo

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубаво стихотворение... отвътре дошло..
    изгубени в делника, изгубваме живота си...
    а той е може би - единствен..
    Бойко...
  • С Младен! Може би, истинският живот ни се иска да е бил друг, но съдбата решава! ПОздрав!
  • Тук прозира основната мисъл, че в отвъдното вероятно си даваме сметка
    за изживяния земен живот с костатацията, че бихме го живяли и по друг
    начин!Но за съжаление, тогава е вече късно, защото връщане назад няма.
    Поздравление за философската насоченост на творбата и я оценявам.
  • Докосващо...!!!
  • Никога не е късно!
  • Имаш много неочаквани финали, Бойко! И в този си текст не правиш изключение. Чудесно си го казал:

    "Ще те нося във отвъдното
    и ще скърбя до края.
    Можеше ли да те имам,
    така и няма да узная."

    Поздравление!
Предложения
: ??:??