Неизживян мой живот
Кога ли пак ще наминеш –
Неизживян мой живот,
в сънища необозрими
с непредвиден ход.
А изборите – пак са същите
и пропуските ми – уви,
във борбата за насъщния
разпиляха се безброй мечти.
Там някъде на кръстопътища -
си стоиш неизживян,
скрил моята безпътица
и страха неизвървян.
Ще те нося във отвъдното
и ще скърбя до края.
Можеше ли да те имам,
така и няма да узная.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
