25 дек. 2007 г., 13:22

Неизживяно ...

1.5K 0 20
 

За много несполуки във живота съжалявам

и често губя своята надежда свята.

И много неживени Коледи след сянка си оставям,

за да дойде краят - целият в "позлата".

 

Не съм желала аз живот такъв,

обръщам се и самота след мойте стъпки.

Вървях и извървях аз своя път,

отпивах от утайката с големи глътки.

 

Да, щастието нейде съществува,

но в мен не беше, в моето сърце.

Може би тайно някому робува -

не топли в нощ студена майка и дете.

 

И не почука ти, Нещастнико,

на мойта счупена врата.

Не ми прошепна в мрака чакащо,

че в Коледната нощ се случват чудеса...

 

 

                                                               Не пропилявайте дори миг от своя живот, не правете компромис със щастието си. Живейте живота си така, че след като се обърнете да кажете, че сте го изживели достойно и наистина да е така. Обичайте близките си и им го показвайте... Желая ви много здраве, щастие и любов. Ценете ги повече! Честита Коледа!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита Коледа, Петя!!!!Много е истинско и дълбоко!!!Аплодисменти!!!!Прекрасно си го описала!!!!
  • Петя,та ти само на 17,колкото дъщеря ми ,а как се е събрала толкова мъдрост и болка у теб?Поздравявам те за стиха-много ми хареса!Весели празници и повече оптимизъм ти желая!
  • Много е хубаво,харесва ми идеята...
  • Честита Коледа,Петя!
    Живей с усмивка и бъди щастлива!
  • Прекрасно е Пете!!!Весели празници!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...