25.12.2007 г., 13:22

Неизживяно ...

1.5K 0 20
 

За много несполуки във живота съжалявам

и често губя своята надежда свята.

И много неживени Коледи след сянка си оставям,

за да дойде краят - целият в "позлата".

 

Не съм желала аз живот такъв,

обръщам се и самота след мойте стъпки.

Вървях и извървях аз своя път,

отпивах от утайката с големи глътки.

 

Да, щастието нейде съществува,

но в мен не беше, в моето сърце.

Може би тайно някому робува -

не топли в нощ студена майка и дете.

 

И не почука ти, Нещастнико,

на мойта счупена врата.

Не ми прошепна в мрака чакащо,

че в Коледната нощ се случват чудеса...

 

 

                                                               Не пропилявайте дори миг от своя живот, не правете компромис със щастието си. Живейте живота си така, че след като се обърнете да кажете, че сте го изживели достойно и наистина да е така. Обичайте близките си и им го показвайте... Желая ви много здраве, щастие и любов. Ценете ги повече! Честита Коледа!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита Коледа, Петя!!!!Много е истинско и дълбоко!!!Аплодисменти!!!!Прекрасно си го описала!!!!
  • Петя,та ти само на 17,колкото дъщеря ми ,а как се е събрала толкова мъдрост и болка у теб?Поздравявам те за стиха-много ми хареса!Весели празници и повече оптимизъм ти желая!
  • Много е хубаво,харесва ми идеята...
  • Честита Коледа,Петя!
    Живей с усмивка и бъди щастлива!
  • Прекрасно е Пете!!!Весели празници!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...