Неизпратено писмо

Поэзия » Другая

1K 0 30

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

На дъщеря ми

Русокосо момиче край стълбите мина,

впери поглед във мен, след това ме отмина.

Как прилича на теб! Болка стрелна гърдите.

То ли беше магнитче? Аз ли въгленче скрито?

И очите му бяха като твоите - сини,

и походката женствена - на балерина.

Тайно тръгнах след него до ъгъла прашен.

Мисълта да изчезне беше парещо-страшна.

Как допуснах страха-лунатик да ме води?

Скрита мисъл избликна и с глас ме прободе:

Дъщеря ти замина! Тя е много далече!

Ще я виждаш в задъхани сънища вечер.

Аз наведох глава. Загорчаха сълзите.

Духна вятър и бързо те бяха изпити...

Но защо ти разказвам това, като знам че

с тези думи и теб след това ще разплача?

Ето, късам писмото и хвърлям го в коша!

Щом сълзи причинява, то за теб ще е лошо!

Но довечера Господ аз пак ще помоля

да закриля детето ми - моята Поля.

02.10.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И от вашите думи, момичета, миждам, че болката на българските майки е еднаква. И молбата, и благословията към децата ни е една и съща. Дано открият това, което ги е накарало да излетят от България, там, под чуждите небета, но един ден наистина да си дойдат в родината при близките си и да са в състояние да заживеят по-стойностен живот от нашия!

2014-10-07T11:47:51+03:00
keri-88 (Керанка Иванова)

Силен стих, Мария! Разплака ме и ме замисли! Моята дъщеря е още тук, учи, но вече взе да се замисля за бъдещето и все по-често споменава тази омразна Чужбина, а аз няма да имам сили да я спра, ако реши да замине. Искам само да е здрава и щастлива, нищо повече. Дано е здрава и щастлива и твоята Поля! И дано някой ден започнат да се завръщат децата ни...

2014-10-07T10:57:56+03:00
bonkagenova (Бонка Василева)

Браво...стих за размисъл.Ние сме трима,и тримата търсим парченцето хляб,там,навън.Вече сме стъпили здраво и хляба го споделяме с други...но,цената е висока!

2014-10-07T10:47:05+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Докосна ме стихът ти,дори и далече, по различни причини да са децата ни,само се моля, да са ни живи и здрави,защото от далече се идва, но от гроб се невръща.

2014-10-07T10:29:40+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Не мисля, че трябва да се изтрива мнението на никой под това стихотворение и не вярвам и модераторите да го направят. Всеки знае своята изстрадана истина. Децата ми са вече големи - синът ми е на 30, а дъщеря ми на 34 години и сами избраха посоката в живота си. Аз също ги гледах сама и ми е било трудно, идентично на разказаното във вашите коментари. Добре, че сме във времето на скайпа и на мобифоните,
чувам ги, виждам ги и ги чувствам по-близо до себе си. Така ни е по-леко, някак почти забравяме, че сме разделени с хиляди километри.

2014-10-05T08:50:00+03:00