Неизпратено писмо

Коментари

• 

  pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  И от вашите думи, момичета, миждам, че болката на българските майки е еднаква. И молбата, и благословията към децата ни е една и съща. Дано открият това, което ги е накарало да излетят от България, там, под чуждите небета, но един ден наистина да си дойдат в родината при близките си и да са в състояние да заживеят по-стойностен живот от нашия!

  2014-10-07T11:47:51+03:00
• 

  keri-88 (Керанка Иванова)

  Силен стих, Мария! Разплака ме и ме замисли! Моята дъщеря е още тук, учи, но вече взе да се замисля за бъдещето и все по-често споменава тази омразна Чужбина, а аз няма да имам сили да я спра, ако реши да замине. Искам само да е здрава и щастлива, нищо повече. Дано е здрава и щастлива и твоята Поля! И дано някой ден започнат да се завръщат децата ни...

  2014-10-07T10:57:56+03:00
• 

  bonkagenova (Бонка Василева)

  Браво...стих за размисъл.Ние сме трима,и тримата търсим парченцето хляб,там,навън.Вече сме стъпили здраво и хляба го споделяме с други...но,цената е висока!

  2014-10-07T10:47:05+03:00
• 

  M1234567891 (Миночка Митева)

  Докосна ме стихът ти,дори и далече, по различни причини да са децата ни,само се моля, да са ни живи и здрави,защото от далече се идва, но от гроб се невръща.

  2014-10-07T10:29:40+03:00
• 

  pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  Не мисля, че трябва да се изтрива мнението на никой под това стихотворение и не вярвам и модераторите да го направят. Всеки знае своята изстрадана истина. Децата ми са вече големи - синът ми е на 30, а дъщеря ми на 34 години и сами избраха посоката в живота си. Аз също ги гледах сама и ми е било трудно, идентично на разказаното във вашите коментари. Добре, че сме във времето на скайпа и на мобифоните,
  чувам ги, виждам ги и ги чувствам по-близо до себе си. Така ни е по-леко, някак почти забравяме, че сме разделени с хиляди километри.

  2014-10-05T08:50:00+03:00