3.10.2014 г., 14:17 ч.
Неизпратено писмо
НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
На дъщеря ми
Русокосо момиче край стълбите мина,
впери поглед във мен, след това ме отмина.
Как прилича на теб! Болка стрелна гърдите.
То ли беше магнитче? Аз ли въгленче скрито?
И очите му бяха като твоите - сини,
и походката женствена - на балерина.
Тайно тръгнах след него до ъгъла прашен.
Мисълта да изчезне беше парещо-страшна.
Как допуснах страха-лунатик да ме води?
Скрита мисъл избликна и с глас ме прободе:
Дъщеря ти замина! Тя е много далече!
Ще я виждаш в задъхани сънища вечер.
Аз наведох глава. Загорчаха сълзите.
Духна вятър и бързо те бяха изпити...
Но защо ти разказвам това, като знам че
с тези думи и теб след това ще разплача?
Ето, късам писмото и хвърлям го в коша!
Щом сълзи причинява, то за теб ще е лошо!
Но довечера Господ аз пак ще помоля
да закриля детето ми - моята Поля.
02.10.2014
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И от вашите думи, момичета, миждам, че болката на българските майки е еднаква. И молбата, и благословията към децата ни е една и съща. Дано открият това, което ги е накарало да излетят от България, там, под чуждите небета, но един ден наистина да си дойдат в родината при близките си и да са в състояние да заживеят по-стойностен живот от нашия!
-
Силен стих, Мария! Разплака ме и ме замисли! Моята дъщеря е още тук, учи, но вече взе да се замисля за бъдещето и все по-често споменава тази омразна Чужбина, а аз няма да имам сили да я спра, ако реши да замине. Искам само да е здрава и щастлива, нищо повече. Дано е здрава и щастлива и твоята Поля! И дано някой ден започнат да се завръщат децата ни...
-
Браво...стих за размисъл.Ние сме трима,и тримата търсим парченцето хляб,там,навън.Вече сме стъпили здраво и хляба го споделяме с други...но,цената е висока!
-
Докосна ме стихът ти,дори и далече, по различни причини да са децата ни,само се моля, да са ни живи и здрави,защото от далече се идва, но от гроб се невръща.
-
Не мисля, че трябва да се изтрива мнението на никой под това стихотворение и не вярвам и модераторите да го направят. Всеки знае своята изстрадана истина. Децата ми са вече големи - синът ми е на 30, а дъщеря ми на 34 години и сами избраха посоката в живота си. Аз също ги гледах сама и ми е било трудно, идентично на разказаното във вашите коментари. Добре, че сме във времето на скайпа и на мобифоните,
чувам ги, виждам ги и ги чувствам по-близо до себе си. Така ни е по-леко, някак почти забравяме, че сме разделени с хиляди километри. -
Аз пак ще се включа - след като не съм и помисляла за безперспективност, как съм го внушила на голямата ми дъщеря???
Децата са личности още преди да се родят... и всяко си има своята съдба и мисия...
ПП
"П.П. Голямата ми дъщеря е 1984 г. родена. 1989 бях с бебе и купони за кисело мляко само за бебето. И чувала е - не може кисело мляко, то е за бебето."
Ирен, искам да наблегна на това, че НЕ АЗ съм забранявала на детето си да яде, за да има за бебето, А САМОТО ДЕТЕ Е ПРЕЦЕНИЛО ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ТАЗИ ХРАНА, ЗА ДА ИМА ЗА БЕБЕТО.
Има разлика, нали?
Тя прояви отговорност още на 8-9 годишна възраст, нещо което не видях у управляващите вече 25 години...
Та - защо напускат децата ни...??? -
Много хубаво си го написала Мария!
-
"Причините, децата ни да работят в чужбина е мизерията, най-елементарно казано и липсата на перспектива" - vale5 (Валентин ) Ето за това говоря!!! Кой казва, а и да не казва, то поне мисли, че няма перспектива? Първо родителите, които го предават на децата. Дори и никога в прав текст да не са го казали.
Зад него стои неговият ангел с бележник и записва:
""Животът в България - кофти работа, перспектива - няма, децата бягат навън...Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява"."
Ангел стои зад всеки и записва. Записано е! Пожелано!Правилно или не,казах, не осъждам. Всеки има право на мечти и желания. Казвам само, че е пожелано и за това получено! И ако изобщо говоря за това, то е за да може евентуално някой да осъзнае, каква сила имат нашите мисли и колко по-внимателни трябва да бъдем с тях. Кой разбрал, разбрал!
Ако авторката смята коментарите ми за излишни тук или модераторите с готовност ги изтривам или те да го направят. -
Ена... не съдя. Изказвам мнение. Казах, че не е на 100%, има и деца, които сами решават да е така. Колко сами мога да запазя за себе си, като мнение. Аз бих се молила за всички деца и тези извън чужбина и тези които остават тук. Дали моите деца винаги ще в България или не, не мога да гадая. Не бих убеждавала никой - нито в едната нито в другото. Още повече, че никога не бих се молила за едното или другото. Това което мога да пожелая на децата ми, да се чувстват добре и удовлетворени там, къде ги заведе сърцето им.Дали мога да ги убеждавам, че черното е бяло? Неееееее... Но никъде не е нито само черно, нито само бяло.
П.П. Голямата ми дъщеря е 1984 г. родена. 1989 бях с бебе и купони за кисело мляко само за бебето. И чувала е - не може кисело мляко, то е за бебето. -
Ирен, никога не съм учила дъщеря си да напуска България. Тя е родена прз 1981 год., просто няма как да съм я възпитала така...
Тя беше свидетел на случващото се след 1989 година, тогава се роди сестрай... тя се отказваше от своето парченце сирене, за да има за сестричката й за здрави зъбки. Отказваше се и от масло, от яйце, мляко... за да има за сестричката й...
Знаете ли какво е едно дете на 8-9 годинки да осъзнава цялата абсурдност на живота в България тогава и да прави напълно осъзнато избора да се лишава от храна, за да се развива бебето нормално???
Как можех да я спра да избяга от България, когато завърши средното си образование? Замина, работИ, спести си пари, следва медицина, стана лекар, създаде семейство и остана там...
Как мислиш ще постъпи сестра й?
Аз имам ли изобщо думата???
Не мога да ги убеждавам, че черното е бяло...
Остава да се моля за всички български деца, работещи извън България и носещи Родината в душата си.
Остава и въпросът ЗАЩО ДЕЦАТА НИ НАПУСКАТ БЪЛГАРИЯ.
ЗАЩО? -
Сложила съм "гонят" умишлено в кавички.Със сигурност им мислят най-доброто. А най-доброто според някои е далеч от България. Разбира се това не е на 100%. Понякога е избор на самите деца. Вярвам в това -
"Понеделник сутрин. Мъж чака автобус на спирката. Стои си мрачен и си мисли:
"Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи..."
Зад него стои неговият ангел с бележник и записва:
""Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи... Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява"."
а то често включва и - "В България няма бъдеще за дето ми" И точно на това съм свидетел твърде често, как родители учат децата си от малки, че бъдещето им не е тук. Как ги подготвят за това, че след училище пътя им е навън. -
Две майки с две различни виждания по темата. Но наистина ми е трудно да се съглася, че децата ни често ги "гонят" родителите. Те във всички случаи искат най-доброто за тях и са готови да страдат от това,
че са отишли толкова далече.
Ели ,извини ме, че отново те разплаках, мила! -
Стихът е много хубав! За това оценявам с 6.
А темата... е тук съм на друго мнение. Майка съм. Три дъщери имам. Децата на България по-често ги "гонят" самите родители. Така ги възпитават, че в България нямат бъдеще. -
Сякаш аз съм го писала... слизах от автобуси, за да догоня моята Еми... привиждаше ми се заедно с приятелката си да пресича улицата и хуквах, независимо от червения свтофар...
А после сънувах... и плачех насън и наяве... и се събуждах в нечовешка самота...
Много силен стих, Мария!!!
Дълбоко в душата остава...
Моля се, моля се за всички наши деца, заминали за чужбина, дано да са щастливи и Бог да ги закриля!
Разплака ме пак... -
Таня, Жулиета, Роси - изживяно е, затова е силно и истинско, затова въздейства. Стиховете са като лекарство за душата - това е причината да пиша за децата си, точно сега те лекуват болката ми. Много са лични тези неща, но хиляди родители в наши дни изпращат рожбите си зад граница... Дано не ви натежавам с тази тематика като читатели.
-
Много силен и въздействащ стих!
Но най-важното е, да ти е живо и здраво детето.
Щастливи ли са рожбите ни е най-голямата радост! -
Мария, разплака ме този стих...толкова болка има в него и така красиво пишеш...прекланям се пред такива таланти като теб...поздравления!!
-
Силно...
-
Дано доброто намери децата ни, дори и това да е в далечната чужбина. То, нашето, вече се е видяло, Куш. По природа съм оптимистка, но...
Ани, Стойне - трогната съм от топлината в коментарите ви и сърдечно ви благодаря за тях. -
Мила Мария,радвам се, че най-после открих пастирката на светулки.
Голямо стихотворение си сътворила - в смисъл -силно,свръх актуално.Докосва най-фините струни на човешката душа:
"Скрита мисъл избликна и глас ме прободе -
Дъщеря ти замина! Тя е много далече!" Ще я виждаш в задъхани сънища вече."Поздрав и лена нощ! -
Толкова много майчина обич има тук!
-
Нищо добро не ни чака. Ще ти дам линк към едно мое стихотворение. Вероятно не си го забелязала.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=318011 -
Ваня, в България вече всички са тъжни. Какво ли ни чака още?
-
Разплака ме, Миме!Тъжно е за теб, тъжно е за България!
-
Ще го правя всяка вечер - и за дъщеря ми, и за сина ми...
Благодаря, че се спряхте пред това стихотворение, Дани и Стефан! -
Но довечера Господ аз пак ще помоля
да закриля детето ми....
Дано! -
Наистина имам, ама ти как позна, мило момиче? Като дете участвах в един конкурс на в-к "Септемврийче". И наградата беше писалка със златно перо. Ех, колко отдавна е било това - някога, някога...
Днес дъщеря ми се обади, че започва работа. Щастлива съм,че нещата при нея се развиват добре, но от сълзите трудно ще се отърва... -
Ех,Мария,Мария, златно перо имаш!Бъди силна,майчице!
-
Похвалата от публикуващ редактор е голямо признание за мен!Радваш ме,
въпреки майчините сълзи в това стихотворение! -
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
