НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
На дъщеря ми
Русокосо момиче край стълбите мина,
впери поглед във мен, след това ме отмина.
Как прилича на теб! Болка стрелна гърдите.
То ли беше магнитче? Аз ли въгленче скрито?
И очите му бяха като твоите - сини,
и походката женствена - на балерина.
Тайно тръгнах след него до ъгъла прашен.
Мисълта да изчезне беше парещо-страшна.
Как допуснах страха-лунатик да ме води?
Скрита мисъл избликна и с глас ме прободе: ...