2 мар. 2009 г., 12:06

Неизпратено писмо

930 0 3
Имах аз един живот – за тебе само го живях!
Имах аз едно сърце – да го подаря на теб избрах!
И мислих си, че всичко съм ти дала, за да бъдеш ти щастлив!
Ала знам сега – дала съм ти грешните неща!
Ти не искаш любовта ми,
ти не искаш нежността ми,
грижата ми все ти пречи
и стоиш от мен далече.
Еми... щом така го пожела, нека бъде днес така.
Самотата ще прегърна и на тебе гръб аз ще обърна.
Очите ми за тебе няма да заплачат,
сърцето ми за тебе няма веч да страда,
ръцете ми теб няма да прегръщат,
душата болка няма да преглъща!
........................................................
И няма вече да съм тъжна – живота искам да си върна!
И знаеш ли какво открих?!
Навън от този тъжен свят има друг – много по-красив!
Има слънце и луна, има и звезди, има и приятелска ръка...
Има го и пак смеха... Едно нещо няма там и това си ти...
................
А толкова исках живота си да ти отдам!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сянка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...