2.03.2009 г., 12:06

Неизпратено писмо

920 0 3
Имах аз един живот – за тебе само го живях!
Имах аз едно сърце – да го подаря на теб избрах!
И мислих си, че всичко съм ти дала, за да бъдеш ти щастлив!
Ала знам сега – дала съм ти грешните неща!
Ти не искаш любовта ми,
ти не искаш нежността ми,
грижата ми все ти пречи
и стоиш от мен далече.
Еми... щом така го пожела, нека бъде днес така.
Самотата ще прегърна и на тебе гръб аз ще обърна.
Очите ми за тебе няма да заплачат,
сърцето ми за тебе няма веч да страда,
ръцете ми теб няма да прегръщат,
душата болка няма да преглъща!
........................................................
И няма вече да съм тъжна – живота искам да си върна!
И знаеш ли какво открих?!
Навън от този тъжен свят има друг – много по-красив!
Има слънце и луна, има и звезди, има и приятелска ръка...
Има го и пак смеха... Едно нещо няма там и това си ти...
................
А толкова исках живота си да ти отдам!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сянка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...