17 нояб. 2020 г., 21:11

Неизречени

517 0 0

...

Защо тъй тъжно
Говори ми пианото
За безлунна лятна нощ
За падащи звезди
Гласове на гларуси
И неизречени желания
Където
Сме само аз и ти
Целуващи се във забрава
Сливащи се до морето
И има толкова прекрасни
Несбъднати желания
Вдъхновени
От мириса 
На горчивите вълни...
Останали са там
И неизречени
Но сега копнеем пак
Със самотното пиано
За мечти за лято
И поезия...
Нека остават си 
Там някъде, 
Във времето...
Да живеят тихо
И недокоснати почти

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© М В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...