17 нояб. 2020 г., 21:11

Неизречени

514 0 0

...

Защо тъй тъжно
Говори ми пианото
За безлунна лятна нощ
За падащи звезди
Гласове на гларуси
И неизречени желания
Където
Сме само аз и ти
Целуващи се във забрава
Сливащи се до морето
И има толкова прекрасни
Несбъднати желания
Вдъхновени
От мириса 
На горчивите вълни...
Останали са там
И неизречени
Но сега копнеем пак
Със самотното пиано
За мечти за лято
И поезия...
Нека остават си 
Там някъде, 
Във времето...
Да живеят тихо
И недокоснати почти

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© М В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...