Нейде в Южните морета...2
Далечен остров в Южните морета,
пиян моряк се клати по брега –
на кея оцелялата корвета
поклаща вятърът, замрял сега...
Денят към своя залез се търкаля,
зад хорзонта крие се нощта
и чака с нетърпение когато
воал от здрач ще метне над света...
Тук въздухът тежи от аромата
с упóйващ дъх по тия ширинѝ –
магичната му сила непозната
моряците за Вечността пленѝ...
А пък жените са това богатство
на Островът, с което се гордей
и с чара на подкупващо лукавство -
мъжете са им лесният трофей...
Тъй в утрото отказвал да отплава
след бурна нощ там не един моряк –
на Острова щастливо заживявал
намерил своя обетован бряг,
че там загадъчни билѝ нощѝте,
а смуглите красавици със чар
ловели във очите си звездите
и себе си предлагали за дар...
На стръмната скала през вековете
подканящо премигва малък фар,
понякога гасят го ветровете,
но тѐ го ѝ разпалват в свят олтар...
На толкова моряци е помогнал,
когато в разбеснял се ураган
забравени билѝ са и от Бога
и страшно е билó да бъдеш там!...
... В едни години на пиратски страсти
съкровища заравяли се тук
мъже сурови вместо за причастие –
ругали Бога с вечен махмурлук...
Съкровища отдавна вече няма,
но са пиратите на мода днес
и на абордаж превземат Океаните,
и Островът на старият адрес...
Но те сега, във времена рзлични,
съкровищата не заравят пак –
съвременни пирати, романтични
на този южен и чаровен бряг...
А кръчмата там сбутана до кея
на Вечността връстница си стоѝ,
не помни Времето си тя, но в нея
духът на авантюрата стоѝ...
*****************************
... На Островът живота продължава
модерното ни време не личи –
той просто си е шеметна държава
родена от моряшките мечти!...
18.06.2019.
© Коста Качев Все права защищены