24.06.2019 г., 12:20

Нейде в Южните морета...2

400 0 1

 

Нейде в Южните морета...2

 

Далечен остров в Южните морета,

пиян моряк се клати по брега –

на кея оцелялата корвета

поклаща вятърът, замрял сега...

 

Денят към своя залез се търкаля,

зад хорзонта крие се нощта

и чака с нетърпение когато

воал от здрач ще метне над света...

 

Тук въздухът тежи от аромата

с упóйващ дъх по тия ширинѝ –

магичната му сила непозната

моряците за Вечността пленѝ...

 

А пък жените са това богатство

на Островът, с което се гордей

и с чара на подкупващо лукавство -

мъжете са им лесният трофей...

 

Тъй в утрото отказвал да отплава

след бурна нощ там не един моряк –

на Острова щастливо заживявал

намерил своя обетован бряг,

 

че там загадъчни билѝ нощѝте,

а смуглите красавици със чар

ловели във очите си звездите

и себе си предлагали за дар...

 

На стръмната скала през вековете

подканящо премигва малък фар,

понякога гасят го ветровете,

но тѐ го ѝ разпалват в свят олтар...

 

На толкова моряци е помогнал,

когато в разбеснял се ураган

забравени билѝ са и от Бога

и страшно е билó да бъдеш там!...

 

... В едни години на пиратски страсти

съкровища заравяли се тук

мъже сурови вместо за причастие –

ругали Бога с вечен махмурлук...

 

Съкровища отдавна вече няма,

но са пиратите на мода днес

и на абордаж превземат Океаните,

и Островът на старият адрес...

 

Но те сега, във времена рзлични,

съкровищата не заравят пак –

съвременни пирати, романтични

на този южен и чаровен бряг...

 

А кръчмата там сбутана до кея

на Вечността връстница си стоѝ,

не помни Времето си тя, но в нея

духът на авантюрата стоѝ...

*****************************

... На Островът живота продължава

модерното ни време не личи –

той просто си е шеметна държава

родена от моряшките мечти!...

 

18.06.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това си е жива приказка, а те са винаги актуални! Много хубаво стихотворение!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...