Jun 24, 2019, 12:20 PM

Нейде в Южните морета...2

  Poetry » Other
401 0 1

 

Нейде в Южните морета...2

 

Далечен остров в Южните морета,

пиян моряк се клати по брега –

на кея оцелялата корвета

поклаща вятърът, замрял сега...

 

Денят към своя залез се търкаля,

зад хорзонта крие се нощта

и чака с нетърпение когато

воал от здрач ще метне над света...

 

Тук въздухът тежи от аромата

с упóйващ дъх по тия ширинѝ –

магичната му сила непозната

моряците за Вечността пленѝ...

 

А пък жените са това богатство

на Островът, с което се гордей

и с чара на подкупващо лукавство -

мъжете са им лесният трофей...

 

Тъй в утрото отказвал да отплава

след бурна нощ там не един моряк –

на Острова щастливо заживявал

намерил своя обетован бряг,

 

че там загадъчни билѝ нощѝте,

а смуглите красавици със чар

ловели във очите си звездите

и себе си предлагали за дар...

 

На стръмната скала през вековете

подканящо премигва малък фар,

понякога гасят го ветровете,

но тѐ го ѝ разпалват в свят олтар...

 

На толкова моряци е помогнал,

когато в разбеснял се ураган

забравени билѝ са и от Бога

и страшно е билó да бъдеш там!...

 

... В едни години на пиратски страсти

съкровища заравяли се тук

мъже сурови вместо за причастие –

ругали Бога с вечен махмурлук...

 

Съкровища отдавна вече няма,

но са пиратите на мода днес

и на абордаж превземат Океаните,

и Островът на старият адрес...

 

Но те сега, във времена рзлични,

съкровищата не заравят пак –

съвременни пирати, романтични

на този южен и чаровен бряг...

 

А кръчмата там сбутана до кея

на Вечността връстница си стоѝ,

не помни Времето си тя, но в нея

духът на авантюрата стоѝ...

*****************************

... На Островът живота продължава

модерното ни време не личи –

той просто си е шеметна държава

родена от моряшките мечти!...

 

18.06.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това си е жива приказка, а те са винаги актуални! Много хубаво стихотворение!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...