30 июл. 2025 г., 00:27

Нежелана спътница

159 0 0

Смъртта ми – нежелана спътница

ме следва в земната ни необят,

а аз пък – нейна стара пленница

се лутам между тоз и оня свят.

Тя винаги прониква в моя сън,

косата своя вади ми навред

и удря ме на място като гръм

напомняйки, че идва моя ред.

Като проклятие или пък знак

животът ми така е отреден:

да свърши рано, дълго да съм в мрак,

да преброявам всеки слънчев ден.

Дали се разплатих във времето

на всички хора – лоши и добри

или бях носена на стремето

на тонус между мъдри или зли?!

Оставих ли добра следа след мен -

всеки би могъл за мен да каже...

Какъв ще бъде бъдещия ден -

след мойта смърт съдбата ще покаже.

Не си отива тя, тревожи ме,

преследва ме залудо всеки миг,

души ме нощем, денем дави ме,

тъмнее сянката й в моя стих.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...