Нежелана спътница
Смъртта ми – нежелана спътница
ме следва в земната ни необят,
а аз пък – нейна стара пленница
се лутам между тоз и оня свят.
Тя винаги прониква в моя сън,
косата своя вади ми навред
и удря ме на място като гръм
напомняйки, че идва моя ред.
Като проклятие или пък знак
животът ми така е отреден:
да свърши рано, дълго да съм в мрак,
да преброявам всеки слънчев ден.
Дали се разплатих във времето
на всички хора – лоши и добри
или бях носена на стремето
на тонус между мъдри или зли?!
Оставих ли добра следа след мен -
всеки би могъл за мен да каже...
Какъв ще бъде бъдещия ден -
след мойта смърт съдбата ще покаже.
Не си отива тя, тревожи ме,
преследва ме залудо всеки миг,
души ме нощем, денем дави ме,
тъмнее сянката й в моя стих.
© Силвия Милева All rights reserved.