Jul 30, 2025, 12:27 AM

Нежелана спътница

  Poetry
161 0 0

Смъртта ми – нежелана спътница

ме следва в земната ни необят,

а аз пък – нейна стара пленница

се лутам между тоз и оня свят.

Тя винаги прониква в моя сън,

косата своя вади ми навред

и удря ме на място като гръм

напомняйки, че идва моя ред.

Като проклятие или пък знак

животът ми така е отреден:

да свърши рано, дълго да съм в мрак,

да преброявам всеки слънчев ден.

Дали се разплатих във времето

на всички хора – лоши и добри

или бях носена на стремето

на тонус между мъдри или зли?!

Оставих ли добра следа след мен -

всеки би могъл за мен да каже...

Какъв ще бъде бъдещия ден -

след мойта смърт съдбата ще покаже.

Не си отива тя, тревожи ме,

преследва ме залудо всеки миг,

души ме нощем, денем дави ме,

тъмнее сянката й в моя стих.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...