30.07.2025 г., 0:27

Нежелана спътница

158 0 0

Смъртта ми – нежелана спътница

ме следва в земната ни необят,

а аз пък – нейна стара пленница

се лутам между тоз и оня свят.

Тя винаги прониква в моя сън,

косата своя вади ми навред

и удря ме на място като гръм

напомняйки, че идва моя ред.

Като проклятие или пък знак

животът ми така е отреден:

да свърши рано, дълго да съм в мрак,

да преброявам всеки слънчев ден.

Дали се разплатих във времето

на всички хора – лоши и добри

или бях носена на стремето

на тонус между мъдри или зли?!

Оставих ли добра следа след мен -

всеки би могъл за мен да каже...

Какъв ще бъде бъдещия ден -

след мойта смърт съдбата ще покаже.

Не си отива тя, тревожи ме,

преследва ме залудо всеки миг,

души ме нощем, денем дави ме,

тъмнее сянката й в моя стих.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...