Нежелана спътница

Смъртта ми – нежелана спътница

ме следва в земната ни необят,

а аз пък – нейна стара пленница

се лутам между тоз и оня свят.

Тя винаги прониква в моя сън,

косата своя вади ми навред

и удря ме на място като гръм

напомняйки, че идва моя ред.

Като проклятие или пък знак

животът ми така е отреден:

да свърши рано, дълго да съм в мрак,

да преброявам всеки слънчев ден.

Дали се разплатих във времето

на всички хора – лоши и добри

или бях носена на стремето

на тонус между мъдри или зли?!

Оставих ли добра следа след мен -

всеки би могъл за мен да каже...

Какъв ще бъде бъдещия ден -

след мойта смърт съдбата ще покаже.

Не си отива тя, тревожи ме,

преследва ме залудо всеки миг,

души ме нощем, денем дави ме,

тъмнее сянката й в моя стих.