Чаках те,
както пустинните народи чакат дъжда.
Исках те,
както цветето иска светлина.
Мислих за теб,
така както Слънцето мисли за Луната.
И плаках,
така както никога досега никой не е плакал по света,
защото истината е една:
прекалено много ме заболя от твоята лъжа!
© Евелин Ферри Все права защищены