3 июл. 2007 г., 16:59

Нежен стих обичлив

2.8K 0 1
Аз съм хладния пролетен дъжд,
     носещ радост,
                   надежда
                           и смях.
Весели и млади момичета,
                     аз съм техния грях.

Аз съм шарена, усмихната дъга,
          виж ме - невинна,
                              слънчева
                                     и вечна.
Пратеник на слънцето, носещ топлина,
                         пристигнал от земя далечна.

Аз съм птичка на някое чудно дърво,
              може би славей,
                                 синигер
                                   или авлига.
Пролетта, тъй обичана и желана, ръка за ръка
                                                      със мене пристига.

Аз съм шапката на някой магьосник - 
               крия магия искрена,
                                             весела,
                                                     нежна.
Безброй златни звезди на тъмното, синьо небе,
                             изплетени от вълшебната прежда.

Аз съм усмихната книга с красиви корици,
                    носеща смях,
                                      живот
                                            и радост.
Приказка, написана със сребърни букви,
                                       за безкрайната младост.

Аз съм просто искерно весел човек,
                  леко разсеян,
                                      луд
                                         и щастлив.
Аз съм само момиче. Само един
                                 нежен стих, обичлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен автопортрет - дъжд и грях, слънце и пролет, непрочетена приказка! Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...