3.07.2007 г., 16:59

Нежен стих обичлив

2.8K 0 1
Аз съм хладния пролетен дъжд,
     носещ радост,
                   надежда
                           и смях.
Весели и млади момичета,
                     аз съм техния грях.

Аз съм шарена, усмихната дъга,
          виж ме - невинна,
                              слънчева
                                     и вечна.
Пратеник на слънцето, носещ топлина,
                         пристигнал от земя далечна.

Аз съм птичка на някое чудно дърво,
              може би славей,
                                 синигер
                                   или авлига.
Пролетта, тъй обичана и желана, ръка за ръка
                                                      със мене пристига.

Аз съм шапката на някой магьосник - 
               крия магия искрена,
                                             весела,
                                                     нежна.
Безброй златни звезди на тъмното, синьо небе,
                             изплетени от вълшебната прежда.

Аз съм усмихната книга с красиви корици,
                    носеща смях,
                                      живот
                                            и радост.
Приказка, написана със сребърни букви,
                                       за безкрайната младост.

Аз съм просто искерно весел човек,
                  леко разсеян,
                                      луд
                                         и щастлив.
Аз съм само момиче. Само един
                                 нежен стих, обичлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен автопортрет - дъжд и грях, слънце и пролет, непрочетена приказка! Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...