Jul 3, 2007, 4:59 PM

Нежен стих обичлив

  Poetry
2.8K 0 1
Аз съм хладния пролетен дъжд,
     носещ радост,
                   надежда
                           и смях.
Весели и млади момичета,
                     аз съм техния грях.

Аз съм шарена, усмихната дъга,
          виж ме - невинна,
                              слънчева
                                     и вечна.
Пратеник на слънцето, носещ топлина,
                         пристигнал от земя далечна.

Аз съм птичка на някое чудно дърво,
              може би славей,
                                 синигер
                                   или авлига.
Пролетта, тъй обичана и желана, ръка за ръка
                                                      със мене пристига.

Аз съм шапката на някой магьосник - 
               крия магия искрена,
                                             весела,
                                                     нежна.
Безброй златни звезди на тъмното, синьо небе,
                             изплетени от вълшебната прежда.

Аз съм усмихната книга с красиви корици,
                    носеща смях,
                                      живот
                                            и радост.
Приказка, написана със сребърни букви,
                                       за безкрайната младост.

Аз съм просто искерно весел човек,
                  леко разсеян,
                                      луд
                                         и щастлив.
Аз съм само момиче. Само един
                                 нежен стих, обичлив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен автопортрет - дъжд и грях, слънце и пролет, непрочетена приказка! Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....