3 jul 2007, 16:59

Нежен стих обичлив

  Poesía
2.8K 0 1
Аз съм хладния пролетен дъжд,
     носещ радост,
                   надежда
                           и смях.
Весели и млади момичета,
                     аз съм техния грях.

Аз съм шарена, усмихната дъга,
          виж ме - невинна,
                              слънчева
                                     и вечна.
Пратеник на слънцето, носещ топлина,
                         пристигнал от земя далечна.

Аз съм птичка на някое чудно дърво,
              може би славей,
                                 синигер
                                   или авлига.
Пролетта, тъй обичана и желана, ръка за ръка
                                                      със мене пристига.

Аз съм шапката на някой магьосник - 
               крия магия искрена,
                                             весела,
                                                     нежна.
Безброй златни звезди на тъмното, синьо небе,
                             изплетени от вълшебната прежда.

Аз съм усмихната книга с красиви корици,
                    носеща смях,
                                      живот
                                            и радост.
Приказка, написана със сребърни букви,
                                       за безкрайната младост.

Аз съм просто искерно весел човек,
                  леко разсеян,
                                      луд
                                         и щастлив.
Аз съм само момиче. Само един
                                 нежен стих, обичлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен автопортрет - дъжд и грях, слънце и пролет, непрочетена приказка! Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...