Нежна екзекуция вещае
блясъкът, в очите ми присветнал.
Хълбоците ти изпускат пара -
вик на недвусмислена конкретност.
О, не бързай още да предвкусваш
лесна и класическа развръзка.
Пил ли си експлозия от устни?
Гушкал ли си ручей, без да пръска?
Днес за Аполон те номинирам,
но извън модела на шаблона,
хоби ми е да импровизирам -
в ъглите ти с дъх да стъкна огън.
С четка от коси ще нарисувам
тръпки върху влажната ти кожа.
Ще набъбваш в точици възбуда,
нищо че не съм съвсем художник.
С полъх на ресници от глухарче
пулса ти към взрив ще ускорявам...
Миг преди със бисер да заплачеш,
ще съм звук... от щракване на брава.
© Гергана Иванова Все права защищены