13 июл. 2008 г., 20:01

Нежно 

  Поэзия
787 0 4

 

В тишината се разливам като влюбен стих,

думите ми - светове, мечти, простори.

Чертая звездни пътеки по лунния лик

и тайно със светулките говоря.

 

Вървя в нощта по тънки лунни струни,

косите ми постилат черни небеса.

Още пазя южни ветрове в очите си,

едно намигване... и виж... летят.

 

Летят и носят полъха на лято -

горещи като пясъка, попил солта,

немирни като морски пръски по телата.

Нежност... потопила всички сетива.

© Истинска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??