13.07.2008 г., 20:01 ч.

Нежно 

  Поезия
807 0 4

 

В тишината се разливам като влюбен стих,

думите ми - светове, мечти, простори.

Чертая звездни пътеки по лунния лик

и тайно със светулките говоря.

 

Вървя в нощта по тънки лунни струни,

косите ми постилат черни небеса.

Още пазя южни ветрове в очите си,

едно намигване... и виж... летят.

 

Летят и носят полъха на лято -

горещи като пясъка, попил солта,

немирни като морски пръски по телата.

Нежност... потопила всички сетива.

© Истинска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??