Jul 13, 2008, 8:01 PM

Нежно

  Poetry
1.1K 0 4

 

В тишината се разливам като влюбен стих,

думите ми - светове, мечти, простори.

Чертая звездни пътеки по лунния лик

и тайно със светулките говоря.

 

Вървя в нощта по тънки лунни струни,

косите ми постилат черни небеса.

Още пазя южни ветрове в очите си,

едно намигване... и виж... летят.

 

Летят и носят полъха на лято -

горещи като пясъка, попил солта,

немирни като морски пръски по телата.

Нежност... потопила всички сетива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истинска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...