Jul 13, 2008, 8:01 PM

Нежно

  Poetry
1.1K 0 4

 

В тишината се разливам като влюбен стих,

думите ми - светове, мечти, простори.

Чертая звездни пътеки по лунния лик

и тайно със светулките говоря.

 

Вървя в нощта по тънки лунни струни,

косите ми постилат черни небеса.

Още пазя южни ветрове в очите си,

едно намигване... и виж... летят.

 

Летят и носят полъха на лято -

горещи като пясъка, попил солта,

немирни като морски пръски по телата.

Нежност... потопила всички сетива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истинска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...