В тишината се разливам като влюбен стих,
думите ми - светове, мечти, простори.
Чертая звездни пътеки по лунния лик
и тайно със светулките говоря.
Вървя в нощта по тънки лунни струни,
косите ми постилат черни небеса.
Още пазя южни ветрове в очите си,
едно намигване... и виж... летят.
Летят и носят полъха на лято -
горещи като пясъка, попил солта,
немирни като морски пръски по телата.
Нежност... потопила всички сетива.