Нежност
Като есенен вятър ти разроших косите.
Като щедър любовник -
всички горчиви мисли изпих...
Така -
притихнала в прегръдката на следобеда -
заприлича ми
на немирно момиче
от един недописан мой стих.
Може би тук трябваше да прошепна,
че те обичам?!
Да го повторя, потретя,
дори възторжено да го изкрещя...
Но те притискам до себе си.
Опитвам да вразумя
един развеселен кичур.
Целувам те дълго
и вярвам,
че го разбра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
)
