Нежност
Като есенен вятър ти разроших косите.
Като щедър любовник -
всички горчиви мисли изпих...
Така -
притихнала в прегръдката на следобеда -
заприлича ми
на немирно момиче
от един недописан мой стих.
Може би тук трябваше да прошепна,
че те обичам?!
Да го повторя, потретя,
дори възторжено да го изкрещя...
Но те притискам до себе си.
Опитвам да вразумя
един развеселен кичур.
Целувам те дълго
и вярвам,
че го разбра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
)
