Нежност

Poetry » Love

1.2K 2 26

Като есенен вятър ти разроших косите.

Като щедър любовник -

всички горчиви мисли изпих...

Така -

притихнала в прегръдката на следобеда -

заприлича ми

на немирно момиче

от един недописан мой стих.

Може би тук трябваше да прошепна,

че те обичам?!

Да го повторя, потретя,

дори възторжено да го изкрещя...

Но те притискам до себе си.

Опитвам да вразумя

един развеселен кичур.

Целувам те дълго

и вярвам,

че го разбра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

Хубаво е!

2014-08-22T23:00:28+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2014-05-30T11:11:00+03:00
stenli499 (Станислава)

Има и такива прегръдки, в които думите са излишни!
Красиво е!

2014-05-19T10:32:39+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Ах, даа... Разбрах всичко! Разнежи ме до плюс безкрайност
(някой пак е спал в час май... кой? ми аз )

2014-05-15T13:58:25+03:00
valia1771 (Ивон)

Щедро, палаво, чувствена образност!

2014-05-13T22:50:20+03:00