6 сент. 2008 г., 17:56

Нежност в пясъчен часовник

1.3K 1 6

Ръцете се търсят сред жаркия пясък,

душите ликуват, видели морския блясък.

Смехът и тъгата, шумът на морето...

китарата плаче, скрита в сърцето,

облечена с бялата, твоята риза...

танцувам на плажа, гали ме бриза...

а  устните с вкус на смокиня...

тихо въздишат, от страх да попитат:

“Ще останеш ли топъл полъх в моята зима...”

Чувам вълните... и те май тъгуват

как за кратко се хора сближават,

лазурна наслада те си даряват...

разбиват се нежно в скалите и отминават...

И едно кокосово момиче с морска пяна в косите...

мечтае за теб и морето...

да бъдете вечно отражение в очите...

 

http://www.youtube.com/watch?v=LhtSqNG_tH4&feature=related

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кокоска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...