Sep 6, 2008, 5:56 PM

Нежност в пясъчен часовник

  Poetry
1.3K 1 6

Ръцете се търсят сред жаркия пясък,

душите ликуват, видели морския блясък.

Смехът и тъгата, шумът на морето...

китарата плаче, скрита в сърцето,

облечена с бялата, твоята риза...

танцувам на плажа, гали ме бриза...

а  устните с вкус на смокиня...

тихо въздишат, от страх да попитат:

“Ще останеш ли топъл полъх в моята зима...”

Чувам вълните... и те май тъгуват

как за кратко се хора сближават,

лазурна наслада те си даряват...

разбиват се нежно в скалите и отминават...

И едно кокосово момиче с морска пяна в косите...

мечтае за теб и морето...

да бъдете вечно отражение в очите...

 

http://www.youtube.com/watch?v=LhtSqNG_tH4&feature=related

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кокоска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...