Sep 6, 2008, 5:56 PM

Нежност в пясъчен часовник

  Poetry
1.3K 1 6

Ръцете се търсят сред жаркия пясък,

душите ликуват, видели морския блясък.

Смехът и тъгата, шумът на морето...

китарата плаче, скрита в сърцето,

облечена с бялата, твоята риза...

танцувам на плажа, гали ме бриза...

а  устните с вкус на смокиня...

тихо въздишат, от страх да попитат:

“Ще останеш ли топъл полъх в моята зима...”

Чувам вълните... и те май тъгуват

как за кратко се хора сближават,

лазурна наслада те си даряват...

разбиват се нежно в скалите и отминават...

И едно кокосово момиче с морска пяна в косите...

мечтае за теб и морето...

да бъдете вечно отражение в очите...

 

http://www.youtube.com/watch?v=LhtSqNG_tH4&feature=related

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кокоска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...