Ръцете се търсят сред жаркия пясък,
душите ликуват, видели морския блясък.
Смехът и тъгата, шумът на морето...
китарата плаче, скрита в сърцето,
облечена с бялата, твоята риза...
танцувам на плажа, гали ме бриза...
а устните с вкус на смокиня...
тихо въздишат, от страх да попитат:
“Ще останеш ли топъл полъх в моята зима...”
Чувам вълните... и те май тъгуват
как за кратко се хора сближават,
лазурна наслада те си даряват...
разбиват се нежно в скалите и отминават...
И едно кокосово момиче с морска пяна в косите...
мечтае за теб и морето...
да бъдете вечно отражение в очите...
http://www.youtube.com/watch?v=LhtSqNG_tH4&feature=related
© Кокоска Всички права запазени