Нека...
Нека бурята удря скалите
и дъждът да попива в пръстта.
Те така ще измият душите,
ще пречистят дори съвестта.
Нека мълния небето разсича
и светкавици точат зъби.
Тъй небето земята обича,
любовта им ражда искри.
Нека буря вилнее над покриви
и светкавици удрят с камшик.
После слънце къпе се в локвите,
тази обич създава светлик.
Обич - досущ като нашата,
ще насищаме въздух с озон.
След буря настъпва затишие -
създали сме собствен заслон!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
