17 ene 2010, 10:40

Нека...

  Poesía » Otra
1.9K 0 16

 

Нека бурята удря скалите

и дъждът да попива в пръстта.

Те така ще измият душите,

ще пречистят дори съвестта.

 

Нека мълния небето разсича

и светкавици точат зъби.

Тъй небето земята обича,

любовта им ражда искри.

 

Нека буря вилнее над покриви

и светкавици удрят с камшик.

После слънце къпе се в локвите,

тази обич създава светлик.

 

Обич - досущ като нашата,

ще насищаме въздух с озон.

След буря настъпва затишие -

създали сме собствен заслон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...