Нека бурята удря скалите
и дъждът да попива в пръстта.
Те така ще измият душите,
ще пречистят дори съвестта.
Нека мълния небето разсича
и светкавици точат зъби.
Тъй небето земята обича,
любовта им ражда искри.
Нека буря вилнее над покриви
и светкавици удрят с камшик.
После слънце къпе се в локвите,
тази обич създава светлик.
Обич - досущ като нашата,
ще насищаме въздух с озон.
След буря настъпва затишие -
създали сме собствен заслон!
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
