Нека да кърви душата!
Кърви душата всяка нощ!
със стихове недосъбрани...
Ще те открия
като Слънце
жадувано във зимен ден.
Ще те зария
като зрънце,
за да израснеш като клен.
Благодаря ти, че те има
и че до мене тук стоиш!
Ти стопляш ме във люта Зима,
комата сух е с теб сладкиш.
И нека да кърви душата
със стихове, във порив нов!
Щом не гаси водата Жаждата,
ще я гасиме със Любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
