Нека да кърви душата!
Кърви душата всяка нощ!
със стихове недосъбрани...
Ще те открия
като Слънце
жадувано във зимен ден.
Ще те зария
като зрънце,
за да израснеш като клен.
Благодаря ти, че те има
и че до мене тук стоиш!
Ти стопляш ме във люта Зима,
комата сух е с теб сладкиш.
И нека да кърви душата
със стихове, във порив нов!
Щом не гаси водата Жаждата,
ще я гасиме със Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
