11 янв. 2020 г., 15:13

Нека да се съберем

953 2 0

Не сме се виждали от доста време...

И в мене се надига шепа страх,

че любовта ни може да задреме -

да почне вече да събира прах.

 

От тази днешна неспокойна мисъл

и върнал бързо времето назад,

разбрах, че между нас ще има смисъл

да върнем любовта си в този град.

 

И на часа събрах си аз багажа,

и се приготвих бързичко за път.

При теб да дойда, мила! Да ти кажа,

че те обичам...и за кой ли път...

 

И с тази трудна мисъл във главата

се отзовавам аз пред твоя дом.

А даже си забравих и словата,

като последен неграмотен ром.

 

Видях тогаз пред прага на домът ти

злината да се свива от корем.

Избистриха се мислите ми мътни,

че трябва двама да се съберем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...