Нека да се съберем
Не сме се виждали от доста време...
И в мене се надига шепа страх,
че любовта ни може да задреме -
да почне вече да събира прах.
От тази днешна неспокойна мисъл
и върнал бързо времето назад,
разбрах, че между нас ще има смисъл
да върнем любовта си в този град.
И на часа събрах си аз багажа,
и се приготвих бързичко за път.
При теб да дойда, мила! Да ти кажа,
че те обичам...и за кой ли път...
И с тази трудна мисъл във главата
се отзовавам аз пред твоя дом.
А даже си забравих и словата,
като последен неграмотен ром.
Видях тогаз пред прага на домът ти
злината да се свива от корем.
Избистриха се мислите ми мътни,
че трябва двама да се съберем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени