Jan 11, 2020, 3:13 PM

Нека да се съберем

  Poetry
945 2 0

Не сме се виждали от доста време...

И в мене се надига шепа страх,

че любовта ни може да задреме -

да почне вече да събира прах.

 

От тази днешна неспокойна мисъл

и върнал бързо времето назад,

разбрах, че между нас ще има смисъл

да върнем любовта си в този град.

 

И на часа събрах си аз багажа,

и се приготвих бързичко за път.

При теб да дойда, мила! Да ти кажа,

че те обичам...и за кой ли път...

 

И с тази трудна мисъл във главата

се отзовавам аз пред твоя дом.

А даже си забравих и словата,

като последен неграмотен ром.

 

Видях тогаз пред прага на домът ти

злината да се свива от корем.

Избистриха се мислите ми мътни,

че трябва двама да се съберем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...