Jan 11, 2020, 3:13 PM

Нека да се съберем

  Poetry
947 2 0

Не сме се виждали от доста време...

И в мене се надига шепа страх,

че любовта ни може да задреме -

да почне вече да събира прах.

 

От тази днешна неспокойна мисъл

и върнал бързо времето назад,

разбрах, че между нас ще има смисъл

да върнем любовта си в този град.

 

И на часа събрах си аз багажа,

и се приготвих бързичко за път.

При теб да дойда, мила! Да ти кажа,

че те обичам...и за кой ли път...

 

И с тази трудна мисъл във главата

се отзовавам аз пред твоя дом.

А даже си забравих и словата,

като последен неграмотен ром.

 

Видях тогаз пред прага на домът ти

злината да се свива от корем.

Избистриха се мислите ми мътни,

че трябва двама да се съберем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...