8 окт. 2009 г., 13:16

Нека да започнем отначало!

Поэзия » Другая

791 0 8

Мислех си да те накажа с обич!
Но, когато някого обичаш,
ти не го “наказваш”! Обясняваш,
че боли, когато те отрича!

Как със обич!? Нека със омраза
ти покажа колко заболя ме!
Но омразата дълбае язва!
Праща любовта в изгнание!

Или пък с мълчание да кажа
колко силно егото рани ми!?
Но за егото си ти не мислиш,
ако някой е за теб любими!

Затова реших - наместо силни думи,
от които после ми призлява,
да ти кажа с истинско смирение:
“Аз ли съм виновна? Съжалявам!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anvedi (Ани Виделова)

Обич е когато се прощава, стига да не се стигне до мазохизъм.Хареса ми!

2009-10-10T16:44:07+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Прекрасно е , ПавлиИ стихът и посланието

2009-10-10T10:32:26+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Хареса ми като техника, като версификация,
но не и като философия.
Може би ще споделя нещо много лично, но не уважавам "момичетата,
които наказват със смирение"...
Със разбирането и надеждата, че това е само поетичен образ,
ти казвам БРАВО!!!

2009-10-08T20:25:01+03:00
Laska (Ласка Александрова)

да
Поздрав!

2009-10-08T15:09:20+03:00
vvvictor (Виктор Горов)

Хубаво написано!Хареса ми,много!

2009-10-08T15:04:24+03:00