Нека да започнем отначало!
Мислех си да те накажа с обич!
Но, когато някого обичаш,
ти не го “наказваш”! Обясняваш,
че боли, когато те отрича!
Как със обич!? Нека със омраза
ти покажа колко заболя ме!
Но омразата дълбае язва!
Праща любовта в изгнание!
Или пък с мълчание да кажа
колко силно егото рани ми!?
Но за егото си ти не мислиш,
ако някой е за теб любими!
Затова реших - наместо силни думи,
от които после ми призлява,
да ти кажа с истинско смирение:
“Аз ли съм виновна? Съжалявам!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
И стихът и посланието 
