5 апр. 2006 г., 11:55

Нека няма път към теб

838 0 4
Не идвай в паметта ми!
Мъничка поне ме съжали.
Дори да те зова за помощ,
глух за гласа ми бъди!
Далече, както до сега
си остани..
Не прекрачвай моя праг!!
Да няма светлина,
да няма мрак...
Не идвай в мойта памет!
Не обещавай нищо,
нито вечна обич,
всички пътища към
теб ме мамят...
Дори на сън
да шепна твойто име -
не откликвай,
не говори...
Остани си лед
и нека няма път към теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...