Apr 5, 2006, 11:55 AM

Нека няма път към теб

  Poetry
834 0 4
Не идвай в паметта ми!
Мъничка поне ме съжали.
Дори да те зова за помощ,
глух за гласа ми бъди!
Далече, както до сега
си остани..
Не прекрачвай моя праг!!
Да няма светлина,
да няма мрак...
Не идвай в мойта памет!
Не обещавай нищо,
нито вечна обич,
всички пътища към
теб ме мамят...
Дори на сън
да шепна твойто име -
не откликвай,
не говори...
Остани си лед
и нека няма път към теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...