28 янв. 2020 г., 14:55

Неканен

840 0 0

Мислиш ли за мен?

Унесена.

Невярваща.

рехапала красиви устни в тишината чужда.

 

Проклинаш ли ме?

Мен безумния.

Неудържимия.

Накарал всичко грешно в теб да се събужда.

 

Разкъсана ли си?

Въздигната.

И приземявана.

С бедра горящи от внезапни пламъци.

 

Сънуваш ли ме?

Тръпнеща.

Отдадена.

Строшила всички изградени граници.

 

А будиш ли се нощем?

Недокосната.

Но трескава.

Като че ли с невидими ръце обгръщана.

 

И срещаш ли зората?

Омагьосана.

Тъй женствена.

От жадуван, но неканен гост прегръщана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...