28.01.2020 г., 14:55

Неканен

834 0 0

Мислиш ли за мен?

Унесена.

Невярваща.

рехапала красиви устни в тишината чужда.

 

Проклинаш ли ме?

Мен безумния.

Неудържимия.

Накарал всичко грешно в теб да се събужда.

 

Разкъсана ли си?

Въздигната.

И приземявана.

С бедра горящи от внезапни пламъци.

 

Сънуваш ли ме?

Тръпнеща.

Отдадена.

Строшила всички изградени граници.

 

А будиш ли се нощем?

Недокосната.

Но трескава.

Като че ли с невидими ръце обгръщана.

 

И срещаш ли зората?

Омагьосана.

Тъй женствена.

От жадуван, но неканен гост прегръщана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...